Пинбол: как работи игралният автомат с топче

В пинбола топчето се изстрелва от пружина. Когато дръпнеш дръжката на изстрелвача, свиваш пружина зад една пръчка. Когато пуснеш дръжката, пружината изхвърля пръчката напред, а тя изпраща топчето по тесен коридор до горния край на игралното поле. Колкото по-назад дръпнеш дръжката, толкова повече свиваш пружината и толкова по-силно излита топчето.

Обратно надолу го връща наклонът. Игралното поле не е хоризонтално: то се издига в посока от играча, при днешните автомати обикновено с 6,5 градуса. Затова гравитацията постоянно тегли топчето към долния край, където между два флипера чака отвор. Флиперите са къси лостове, които управляваш с бутони отстрани на кутията и с които отбиваш топчето обратно нагоре. Когато топчето ги подмине, то пропада през отвора и излиза от играта.

Как изстрелвачът и наклонът насочват топчето

Изстрелвачът е пръчка с пружина и малка дръжка отпред на кутията. Силата на изстрела управляваш с това докъде дърпаш дръжката, тоест колко силно свиваш пружината. При много автомати близо до горния край има мишена, която трябва да се улучи направо от изстрела, и тогава значение има дори малко повече или по-малко движение на дръжката. Когато топчето е в игра, изстрелвачът вече не ти трябва до следващото топче. Някои по-нови автомати вместо него имат бутон, който изстрелва топчето електрически.

Наклонът се настройва от този, който експлоатира автомата, с винтови крачета под кутията. Производителите препоръчват около 6,5 градуса в посока от играча, а настрани полето трябва да е хоризонтално. При по-голям наклон топчето се връща надолу по-бързо и играта е по-трудна, при по-малък е по-бавна. Наклонът при това действа срещу изстрелвача: пружината праща топчето нагоре, а гравитацията го връща надолу. Точно този принцип описва Montague Redgrave още през 1871 г. в патента си за настолна игра с пружинен изстрелвач.

Играчите си помагат и като леко бутнат кутията, за да подтикнат малко топчето. Срещу прекомерното разклащане автоматът има tilt, тоест защита срещу накланяне и разклащане. В нея конична тежест виси вътре в метален пръстен и когато разклатиш кутията твърде силно, тежестта докосва пръстена и затваря електрическа верига. Тогава автоматът изключва флиперите и други елементи, а топчето се търкулва направо в отвора долу.

Как работят флиперите, бъмпърите и гумените прашки

И флиперите, и бъмпърите се задвижват от електромагнит, който в пинбола се нарича бобина. Това е жица, навита около кухина, в която може да се плъзга метална сърцевина. Когато през бобината протече ток, се създава магнитно поле и издърпва сърцевината навътре. Сърцевината е свързана с елемент от игралното поле, така че движението ѝ се превръща в удар на флипер или бъмпър. Когато токът спре, пружина връща сърцевината и елемента обратно.

Флиперът е лост с дължина около 3 до 7 сантиметра. С бутона отстрани на кутията затваряш ключ, токът минава през бобината под игралното поле, а сърцевината ѝ чрез свързващ механизъм завърта флипера нагоре. Бобината на флипера има две намотки и всяка върши различна работа:

• Силната намотка. Тя дава на флипера рязък удар в началото на движението. Токът минава през нея само за кратко, при по-дълго включване бобината би прегряла.
• Слабата намотка. Когато флиперът стигне горното си положение, малък ключ под него, наречен краен изключвател, превключва бобината на слабата намотка. Тя вече само държи флипера горе, докато държиш бутона, и се нагрява много по-малко. По-новите автомати правят това превключване електронно, според времето.
• Пружината. Когато пуснеш бутона, токът спира и пружина връща флипера надолу.

Благодарение на слабата намотка можеш да спреш и задържиш топчето върху вдигнатия флипер и после спокойно да избереш накъде да го пратиш. Посоката и скоростта на удара определяш с това кога натискаш бутона, защото флиперът удря топчето на друго място и под друг ъгъл.

Бъмпърът, на английски pop bumper, е кръгла колонка с пластмасова пола до полето и метален пръстен над нея. Полата виси на няколко милиметра над игралното поле. Когато топчето мине през ръба ѝ и го натисне надолу, щифт под полата затваря ключ, а той включва бобината. Бобината рязко дърпа металния пръстен надолу и той отблъсква топчето. Това става за части от секундата, затова изглежда, сякаш топчето само отскача от бъмпъра.

Над флиперите от двете страни стоят два триъгълни бъмпъра, обвити с гума, които се наричат прашки. Зад гумата има ключове. Когато топчето се удари в гумата, ключ включва бобината и лостче зад гумата изритва топчето косо нагоре, към другата страна на полето. По-старите пасивни бъмпъри не изстрелват топчето, само го отразяват като неподвижно препятствие.

Всяко попадение се отчита от ключ и автоматът добавя точки. Старите автомати правеха това с релета и въртящи се барабани с цифри, а от 70-те години на XX век това правят чипове и дисплеи.

Как пинболът се развива от настолната багатела

Предшественик на пинбола е багателата, настолна игра, чийто произход се приписва на Франция. Играела се е върху леко наклонена дървена маса с дупки в по-далечния край. Играчът пращал топките с щека, а забити в дъската колчета ги отбивали в дупки с точки. По колчетата, на английски pins, пинболът по-късно получава името си.

Решаващата промяна идва от Montague Redgrave, англичанин, установил се в американския град Синсинати. През 1871 г. той получава патент за багатела, в която вместо щеката топката се изстрелва от пружинен изстрелвач, какъвто пинбол автоматите имат и до днес. Масичките му били по-малки, имали звънчета, които звънели при попадение, и цветни стъклени топчета.

През 30-те години на XX век багателата се превръща в автомат с монети. Първите големи успехи идват през 1931 и 1932 г.: малки автомати за тезгях с игрално поле под стъкло, изцяло механични и без флипери. След изстрела топчето само падало между колчетата, докато не попадне в някоя дупка. Играчът му влияел само със силата на изстрела и с побутване на кутията.

Електричеството навлиза в пинбола през 1933 г. Първият електрически елемент е бобина, която изхвърляла топчето от дупка обратно в играта. През същата година се появява и тилтът. Отначало това било малко топче на поставка, което падало при разклащане, а малко по-късно го заменя тежест в пръстен, каквато автоматите имат и до днес.

Флиперите, задвижвани с електромагнит, се появяват през 1947 г. Някои автомати и преди това имали механични лостове, управлявани с ръка, но едва електрическите флипери задържали топчето в игра много по-дълго. Първият автомат с електромагнитни флипери имал шест, разпределени по цялото поле, защото били слаби и не можели да изкарат топчето от долния край чак догоре. Година по-късно се появява автомат само с два флипера при долния край, а в началото на 50-те години двойката флипери над отвора долу става обичайна. На много езици целият автомат е получил името си по флиперите и се нарича флипер.

През 70-те години релетата и механичните броячи на точки са заменени от микропроцесори и цифрови дисплеи. Принципът на играта обаче не се е променил: пружина или бутон изстрелва топчето, наклонът го връща надолу, а флиперите и бъмпърите го пращат обратно.

Какво от пинбола ще откриеш в дървените механични модели

Пинболът се крепи на три прости неща: пружина, която натрупва сила, лост, който променя посоката и дължината на движението, и наклонена повърхност, по която топчето се търкаля само. Същите принципи можеш да откриеш и в дървените механични модели. Кои от тях използва твоят модел, ще разбереш от инструкцията и от картинките, защото всеки модел е изграден различно. Когато го разглеждаш, съсредоточи се върху тези места:

• Пружина или ластик. Виж дали моделът задвижва нещо с натрупана сила, например със свита пружина или опънат ластик, подобно на изстрелвача на пинбола. Колкото повече я свиеш или опънеш, толкова повече сила натрупва и толкова по-рязко тръгва движението. Докъде да я опънеш, посочва инструкцията; придържай се към нея.
• Лостът и неговата ос. Намери точката, около която се върти лостът. Когато натиснеш лоста близо до оста, краткото движение в далечния му край се превръща в по-дълго и по-бързо, но за това ти трябва повече сила. Следи дали лостът се движи свободно и се връща в първоначалното си положение. Ако се търка, как да откриеш триенето ще намериш в статията Механизмът заяжда: как да откриеш триенето и да го махнеш.
• Наклонът на пистата. На писта за топчета наклонът прави същото като игралното поле на пинбола: гравитацията тегли топчето надолу, по-стръмният участък го ускорява, а по-полегатият го забавя. Наклонът се определя от инструкцията, затова не го променяш, а само проверяваш дали частите стоят така, както показва инструкцията. Когато топчето спира или изпада от пистата, ще ти помогне статията Писта за топчета: защо топчето спира или изпада.

При истински автомат ще забележиш всичко това и без да го разглобяваш. След изстрела топчето забавя толкова повече, колкото по-нагоре се изкачва, и до горния край се обръща обратно надолу. Бъмпърът го отблъсква в мига, в който мине през полата му. А когато задържиш бутона на флипера, флиперът остава горе, така че можеш да спреш топчето върху него и да избереш следващата посока.

Често задавани въпроси